Музеят в Берковица е общински културен институт, отговорен за опазването движимото културно наследство на града и общината. Обгрижва три исторически обекта – Художествена галерия, Етнографски музей, Къща музей „Иван Вазов“. Създаден е като Музей на Иван Вазов, учреден 1950 и отворен за посетители през 1957 г. През 1963 г. е взето решение за създаване на общински музей със седем отдела, включително „Природа“ и „Художествен“. Постепенно са създадени още няколко експозиции, като акцентът е върху етнографската и художествени сбирки.
С Решение № 172 от 30.03.2012 г. на Общински съвет – Берковица къща музей „Иван Вазов” влиза в състава на Музеен комплекс – Берковица, който е самостоятелно юридическо лице. Така музеят обединява съществуващите до този момент Етнографски музей, Къща музей „Иван Вазов” и Градска художествена галерия „Отец Паисий” в гр. Берковица. Музеен комплекс – Берковица по вид е: общ, по териториален обхват: местен, а по форма на собственост: общински.
Художествена галерия „Отец Паисий” в град Берковица се помещава в сградата на старото двукатно класно училище „Отец Паисий”, построено през 1872 г. След реконструкция на училищната сграда, в нея на 15 март 1980 г. е открита новата експозиция на Градската художествена галерия. Първата ѝ експозиция е открита на 09 февруари 1969 г. в хана.
Събирането на фонда започва през 1969 г. и днес наброява над 1400 художествени произведения, от всички жанрове в изкуството. Тук, наред с възрожденската дърворезба и живопис, се съхраняват и експонират творби от съвременни български автори, обособени в раздели: живопис, графика, рисунка, карикатура, скулптура и приложно изкуство.
Къщата-музей „Иван Вазов“ е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея.
Ипеклийската къща, в която Иван Вазов живее докато е председател на Окръжния съд в Берковица в периода от 7 март 1879 до 18 септември 1880 г., е строена в началото на ХIХ и има типичен за българското Възраждане екстерирор и интериор – автентична камина и резбовани тавани, голяма одая с долапи, стенописи и миндерлъци. През 1940 г. е обявена за народна старина, а през 1964 г., за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
