Историческият музей на Белоградчик се помещава в паметника на културата „Пановата къща” – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж.

Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си битът и народната култура, стремежът към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане. Експозицията ни запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18-19век. Изложените експонати /дървеното рало, шиниците, диканите, валяците за вършитба/, както и двете графики на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц ни дават представа за начина, по който е била обработвана земята и прибирано зърното. Отделено е внимание на животновъдсттвото като основен поминък за района, както и на отглеждането на лозя, памук и други култури. Акцентира се и на подема в развитието на занаятите: железарство, абаджийство, кондурджийство, грънчарство, терзийство, мутафчийство.

Научно-изследователската и проучвателна дейност на музея, освен традиционната си тематична насоченост – духовната и материална култура през XV- XIX век, засяга и изследвания на Балканските войни, както и проучване на материали, засягащи историята и бойния път на 15-ти пехотен Ломски полк. Извършени са проучвания върху ендемита Български ерантис, локализиран в района на Връшка чука, както и разпространението на Рамонда сербика край селата Върбово и Търговище.

Структурата на музея в момента включва отделите: „Археология“, „История на България XV – XIX век“, Отдел „Природа“ и Отдел „Художествен“.